фотосесия

                “Светят бледовосъчни тополите…”
                Кр.Станишев

Свободата наднича.
От тебе…към сивия каменен свод.
Като в сън преминава
и пресича зида на челото.
Стих след стих - отлетява
от белия под.
И понася копнежа ти
горе…
Сякаш вече си мисъл
и в тебе пълзи
окованата делнична грижа.
Наедрява ликът и.
Приема черти…После виждаш
лицето на ближен.

                2

Свободата се взира
във поредния ден.
Стих след стих отлетява. С рефрена.
Песента на живота ти  пее Дасен…
Сякаш сам си празнична сцена.
Някак вече си път, някак в тебе жълтее
този остър есенен вятър.
Наедрява нощта. И приема черти
на отречен.
Ненужен.
И паднал…

                3

Свободата лежи
обедняла във теб.
В стара, скъсана делнична роба.
Стих след стих те забърква-
с коняк и кафе.
Свободата е утрото в роба…
Сякаш вече е писано…сам се четеш.
Гърбом спрял. До стената. На сухо.
От завоя наднича твоят верен слепец.
В теб сънувал пристанища лунни.

                4

Свободата е твоето късно дете.
Под сърцето ти някъде скрила
клонче пролет. В юмручета.
И неделен петак.
Зад подхвърлена чужда молитва.
И от тебе…към сивия делничен свод
с гърлен звън прелетява. През нищото.
В чаша тънък кристал
наедрява нощта.
И на пода разлива чертите си…