Летоброене

Моите спомени,
свещи в нощта,
греят щастливи -
птици с крила,
лебеди бели.
Мойте усмивки,
гаснат с деня,
дебнат ги дракони,
с хищни уста -
ръфат крилете им.
Моите истини,
по-бели от сняг,
пазят душата ми
по сивия бряг
и разцъфтяват я.
Бързат годините
все напред, не назад,
тичам, настигам ги -
в техния бяг,
все по-широко
разпервам крилете си.


(Цикл "Пегас")


Рецензии