По Красимира Зафирова
Само пясък наоколо.
Пясък и сфинкс.
И надменно небе.
С късче охра.
Всеки път е безкраен.
В сто прашинки от теб
как тежи на небето оловото…
Да изгубиш Египет
в някой таен тунел.
До река. Или сянка безводна.
Без дори да си зърнал
веднъж Анабел.
Или лунния бряг на Тивона…
Само пясък наоколо…
Пясък и сфинкс.
В стъпки съхне небесната памет.
Може би тъй наричам
дъжда, наследил
самота. И небе от безкрая…
……
Утре пак ще си тръгнал.
С тази своя Сахара –
умореното нощно сърце.
Да изгубиш Египет…
Капе есенна охра.
В сто прашинки
от камъка
в теб…
миражи
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110020402875
Свидетельство о публикации №110020402875
Рецензии