Кои сме...

1.Защо болниците?...

В началото бе Илко (Семерджиев). Лекар, стоматолог .И медиджър. Политик. Но понеже здравеопазването бе политика- една атрактивна ,неразработена нива в началото на “прехода”,  г-н. Семерджив –активен политик и радетел на реформата, а времето-реформаторско и новаторско…Та трябваше новатор. Новомислещ, със западен дух. И Илко  попадна на точното място в точното време…
     После стана като в приказка с лош край...Българският народ си отгледа здравна администрация, каквато и Брюксел няма, и си я чува той  на 52 000  000 лева сграден фонд от неговите си здравни вноски, с екстри – коли, климатици, офис-боксове, мебелировка…Абе друг свят, в който тебе ,простия български гражданин те допускат с електронен пропуск и то само за определени етажи. Като преди това те записва  бодигард с изискване за представяне на лична карта, от която вписва данните…(нали си спомняте-“Ти по какъв въпрос?”…)

Стани Алеко! Защо  не си тук да му друснеш един здрав  фейлетон на туй време!!!

         Та с тези наши здравни вноски се направиха НЗОК- палатите, ама политика…нали. Здравеопазване,нали?! Те,тези неща са тънки, малко ги разбират, нали!!!....Ред трябва, ординираност, контрол. Проверки, експерти (как се нароиха, къде учиха за такива…И как взеха дипломи-друг въпрос, щото…).Дадоха децата на семейните лекари. Премахнаха училищния лекар. Семейните педиатри бяха премахнати, педиатричните участъци –също. Порочен модел било,”стара сициалистическа система” без социално съдържание…В резултат – ТБЦ, хаос в имунизациите, липсва  проследяване, педиатърът в ДКЦ вече не е заинтересуван от случая си, лекува “на парче”, по направление от джипито...Детската консултация не е негов ресор, няма наблюдение, няма превенция. Прегледче, второ, трето…не става- ха в болницата, в Детското…Новаторски подход, клинично мислене…не дете ,а клинична пътека. А още Илко казваше,че парите вървят след пациента…после останаха само парите. Пациентът като такъв вече губи социалния си облик. Държавната политика на превенция в здравеопазването не е актуална. Защото не е печеливша. Не носи пари…
        И понеже всички сме в Мрежата на най-голямата банка-Здравната каса,то клиентът ,тоест всички ние,трябва да сме районирани , да ни се състави карта на здравето. Да се извлекат от нея здравните ни потребности от мед.помощ. Извлекоха се…
       Наследниците на Илко днес започват закриване на болници. Нямало  вече пациенти в тях, не отговаряли на еврокритериите, нямало специалисти, заради които да има лечебни заведения.Трън, Радомир, Панагюрище(може би),Любимец…150 лечебници. Защо се стигна до там? Защото политиката на МЗ и на Лекарския съюз в областта на кариерното развитие, на следдипломната квалификация е пълен провал. За да специализираш днес по някоя специалност когато си от провинцията трябва:
-да си далеч от семейството ;
-да дадеш значителни финансови средства срещу неясен интелектуален продукт;
-да не получаваш заплатата си в болницата докато си клинична ординатура в университетска болница;
-да се откъснеш от работната си среда и съответно да загубиш пациентите си…

          При вземането на специалност получаваш само морално удовлетворение (което е добре), но то не компенсира безсънието, изхабените нерви, стресът…Не те компенсира изобщо и парично  в сравнение с неспециалистът. И  колегите, изправени пред  такава бариера, не специализират. Болниците нямат специалисти. Нищо не направиха през това пропиляно време Лек.съюз и МЗ за връщане на безплатната ординатура, за приближаване на ВУЗ-преподавателите на место: лекц.курсове в общ.болници, специализация без откъсване от раб.место, полагане на изпити и тестове паралелно с работата и обучение на място от преподавателски школи, курсове по ехографска диагностика –задължителни, но повсеместно достъпни, на минимално заплащане от колегите. Професионална карта на потребностите от специализирана здравна помощ и ординиране няма. Хаосът в здравната реформа ражда нови и нови безмислия. Няма ясна визия, както обичаше да повтаря много и много пъти госпожа Надежда Михайлова…
          Новото безумие , породило се преди няколко години бяха едни фиктивни преподавателски  лекционни школи с присъствен характер, с точки за присъствие. Като се казваше, че несъбралите точките за минимума ще се изключат от Лекарския съюз, ще им се отнеме правото да са лекари!!!Преподаваха ми същите тези уважавани от мене преподаватели, които са ме изпитвали като студент, и които в края на краищата ми дадоха диплома преди 24 години…Сега, явно заслепени от материалната изгода за тях, те застанаха зад ЛС като потвърдиха един абсурд-ЛС да ти отнеме правото да си лекар, ако не събереш точките като присъстваш на тези  “лекции”. Но нали не получаваш някакви нови знания, просто можеш да прочетеш това и в Интернет, и то на оригиналния език,”от извора” дето се казва…Няма диалог, няма изпит след даден кръг…нищо! Лекторът си взема парите от ЛС, тоест месечната ти вноска в  Лек. съюз, ти - петте точки с хартийката за тях. И - чао! Печели лекторът, ЛС. Губиш ти, докторе, нароченият за експеримента” следдипломно обучение”.Така е уютно и удобно...Така е приспивно…
        А сега- хоп, щели да закриват 150 болници. Щото няма специлисти, дори нямало специализиращи. Ами как да ги има! Нали самата политика на МЗ унищожи процеса на специализация. Нали клиничното мислене се изтри от клиничната пътека…Тя(специализацията) остана достъпна за колегите от градовете с мед. вузове. Провансът загуби. На част от Прованса вместо болница – няколко линейки. И като има инсулт ,инфаркт, раждане,остра дихателна недостатъчност, апендицит, илеус - става тя…Тръскане от 30-60 км. до центъра(фатално за инфаркт). Да не говорим за лоши метеорологични условия, например тази зима… Връщаме се 50-60 години, албанизация в здравеопазването…Но здравната вноска се увеличава, а светая -светих на всяка държава - болниците започваме да си ги закриваме…Защото няма пари, защото няма правилно мислене преди парите, защото я няма тази прочута дума ”визия”, защото творческата катаракта паднала пред очите на администращията прераства в  стена. От едната страна охолната медицинска администрация, джипове и лимузини. От другата - обикновенния болничен лекар с купчината глупави административни решения на главата му, купищата бумаги за попълване…И дали унищожението на толкова болници не застрашава националната сигурност на държавата ни?

       Та – кои сме,а?!




2.В диалог с гълъба на Стратиев


А ти си все същият...Макар и четвърто – пето поколение. Кълвеш си -  я зрънце, я трошица, киприш се на есенното слънце, сутрин топло гукаш и грижливо стягаш тоалета. На обед наперено обхождаш площадчето, пъчиш гърди пред дамския състав, пиеш си следобедната вода...същият си.
      Пък аз се промених, ей на – питат ли ме де’й зората  не мога да кажа. Сбърках си посоките. Преди Десети поназнайвах де е. Сега – не знам…Оглеждам се всяка сутрин за зората.Тоя иска да ми я покаже, онзи иска…Ама усещам ,че не е тя. Не съм сигурен и ,че като те виждам пак на двадесетина метра не ми иде да ти скокна и да обядвам с тебе…И това –след двадесет години…Май и аз съм си същият.А ми казват,че съм европеец. Да ,ама повечето ми събратя още си честитят банята, санким се къпят и те веднъж седмично за икономия на ток и вода.Щото ЕОН или ЧЕЗ отново надуват цените на светлото и топлото, после идва и на водата…Дерат кожи, скубят от народа, братко. Елегантно  го правят. Ето -онзи ден, в пощата гледам ги хората-платят си сметката за ток и получат метър и петдесет хартия дълга сметка. И започва едно ми взиране, едно ми четене…някакви преносни цени, еко-такси и други такива измишльотини към потребителската сметка. Елегантно, дълго...Оставят те сам със себе си, да се замислиш, санким…
   И друго- почнах да си ползвам ума не по предназначение, а по необходимост. Не за общественото благо, а за някоя далаверка, нали ме разбираш…Я-я …ела още малко, по –близичко…И ,ако некой ми направи пътека  в двора, па и ми заколи прасе, цял живот ще си карам колата по лошите пътища, нищо че сума ти данъци и застраховки и плащам. Тя, такова, миличката…вече  и падне я гърне ,я тас.Току изхълца насред път и въздъхне.Ама се крепим с нея. Щото може и по-лошо…
   А като почнах да ти се оплаквам…Е-е… ти пък се засегна нещо, отдалечи се още и току ме стрелнеш с ляво оче подозрително. Едно на ум и ти почна да си имаш. И сега не зная как да ти го взема. Туй де, едното…А, искам да ти река,че българинът като цяло не уважава постиженията на другите и е готов да ги затрие при първа възможност( ей ме , на - и аз мисля в себеси да те затрия…)За нашего брата е хубаво това, що е далавера, що не се поти да направи обществено полезен продукт. И за жените мисли така – хубава е тази , която му пусне…Българинът не обича държавата си, ама не обича и страната си. Псува звучно, плюе насред улицата, домашния боклук засилва  в торбичката от балкона като дискохвъргачка. И гледа да падне по-далече ,ако може пред съседа…Ама ти почна да слушаш нещо…идваш ли насам, или ми се струва… Я чакай аз да се приготвя, може и късметлия да съм днес,а…Я-а-а ,тука в джоба - трохи от кроасана, белки ти хареса та да скъсим дистанцията…
      Аз, братко, като съм почнал да ги редя, ще те открехна още неща за нашата порода – българинът за това време се научи да съсипва началника си за броени дни,часове или минути стига да му се удаде възможност. Не приема успехите на ближните си, защото счита единствено значим неговият собствен успех. И така се “ошлайфахме”,че един европеец вече приема непочтените ни действия за извънредна любезност. Из Европата сме крадливи повсеместно, както и у нас. И никога няма да останем гладни и жадни. А сега най-новото ще ти река – за един мандат “обществено полезна дейност”мандатоносителят може да придобие със заеми ”от физически лица”: апартамент, скъпа кола, няколко ниви край море или магистрала, последните със заменки… Разбираш ли ме какво искам да ти река. Нал’ ме разбра?...
А-а-бе ти да не си някой шпионски гълъб ,със СРС  под крилото?!…Ту ме приближиш,ту ме огледаш по-отдалече в общ план, заобикаляш ме. Нещо си промени поведението…Подозрителен си ми…Я аз да се събирам целокупно и да потъна някъде,че току виж са ме изтъпанили на първа страница за национално издирване.




3.Записки на Верблюда


Напоследък поогледам ли се и взема че изокам като пребито говедо…
Че каква стана тя? Едната ни държавичка заприлича на вехтошарска каруца. И само и сменят етикетчетата за пред Европата,санким най-достойното човече в нея да ни представя пред Големите. Ама не би. И тази вяра  се стопи като мартенски сняг щом човечето ни започна да говори…там де, пред Големите…
       Вехтошарската каруца на Майка-Кураж /по Белтолд Брехт/ товари гръбнаци, гърбини, скелети на разни съдби, съдбини, другарски и недругарски завери…и т.н. И т.н… А за нея сме си вързали Животецът. И ни вляво, ни вдясно…Клатушкаме се ,значи, от зора та до…изгрев слънце. Мъдрецът ни казваше някога за същия този Животец – че са го ръфали други преди нас, драли са му лактите, късали са дрешките на дните му… После са ни го подхвърлили за износване. И сега ние  си го живеем…
         Стоки за 1 лев, употребени дрехи, обувки, вещи от бита, магазини –битаци, готови да ни предложат и хартиени обувки –за последния ден…
Употребени грешки ,подхвърлени от Можещите да грешат.Кризи на обществено доверие, дирижирани от Можещи за произвеждат кризи…Еквилибристики, кроящи и разкрояващи  едни мизерни пари по 700 пъти,само и само да гушнат  от тях преди да ги  подадат на целокупното гражданство- все от Можещи да кроят. Държавата на Можещите…
И държава на Употребените. Употребени идеи, мебели, усмивки.Употребен и направляван, дирижиран гняв.Трето поколение бедност.Мухлясала семейна и родова че и национална памет…/ Изока ли Някой в това направление – и хайде жълт картон, щото…/
Рециклирани мисли, мислители – тоже…Депутати като след вулканизация. Втора ръка Парламент, до такава степен несигурен дори в гласуването,че го върнаха на пръстови отпечатъци – санким всите са избрани от нас престъпници в него…
Хората му минали задължително промиване на мозъци през партийните централи, щампосани прилежно, после- на автомивка - сапунче, козметика, лъскане…И готово! Задължително обезпаразитени от идеи, пригладени и машинно почистени. Кротнали либерално, пасторално, сгушени погрупно,на редовна следобедна сиеста…На завет. Гледат се с началниците отпред. И се напъват…да снесат нещо,задето са били изпратени. Законотворци, санким нали са…
Отвън – старата ,употребявана и улегнала престъпност. Скърпеното и приплакнато с тоалетна вода оптимистично жабурене …И толкоз.
Отвътре – отлично съхранено слабоумие в национален мащаб, прясно изтупана вяра в семейната клетка .И в Бог…Прясно стъпкано самочувствие. Почти неупотребен и неосвободен от нафталина хуманизъм.
Нечовешка самота, продънена от дупките на ежедневието, през които изтичаме всички…
Мъдрецът казваше- Някой го е измислил вече твоя живот. Някой го е живял преди тебе, изцедил е всичката му благинка и е насинил после мордата му до неузнаваемост.Захвърлил го е на нас,НЕ-можещите, КЖИ( късо живещите). Да си го доживеем там…Уверява ни този Някой ,че всъщност ръждивите петна по него са части от празничната украса.

После този Някой                / или ТЕ               
         ни                ни
     показва                показват
               
                Нещо,
за което твърди /твърдят/,че са нови хоризонти. Ама самите  те не се виждат от мъглявите му /им/ обещания.
Сякаш  първа ръка надежди /и обяснения в текста към тях/…
А този текст вече е употребяван.И има вид на онази тоалетна хартия ,дето я продават с написани върху нея вицове.Там думите са временно ,само колкото да влязат в Употреба. След приключване на Употребата, пускаш сифона …и в Канализацията. Нищо не му мислиш, нали…Думи!
После – чисто и облекчено…
И пак…кретай по каручката на Майка-Кураж ...И ни вляво, ни вдясно…