Закъснява сънят…
Само релси пресичат пътеката.
Премълчавам света.
И замръзва в лицето ми
светлото…
Ставам лист,
в сто морета летял
без птица от тебе.
С две реки побелява снегът.
От очите избяга небето…
Стара ракла отваря нощта.
Нашите сенки да пази
за утре.
Закъсня…Закъснява сънят.
Или утрото спря.
Във дъха ти…
докосване
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110013003727
Свидетельство о публикации №110013003727
Рецензии
прегръщам те, с обич, приятелю...
за красивата поезия, която ни даряваш...
Мария Магдалена Костадинова 30.01.2010 13:53 • Заявить о нарушении
за красивата поезия, която ни даряваш...
Мария Магдалена Костадинова 30.01.2010 13:53 • Заявить о нарушении