Обърнал гръб на този сън,
все още спомням си росата.
И вечерните стонове отвън
на вятъра. В косите на върбата…
Обърнал гръб на твоята тъга.
На тези пътища, където днес ме няма.
С небе от прах. И сянка на луна,
в която още диша мракът…
Оставам дълго в тоя дом,
запратен като камък по земята.
Лицето ми е прах. И суета -
отдавна си е тръгнал вятъра…
Далече са безводните земи,
в които лятото след теб помръкна.
Лицето ми- напукано…Кърви.
И нищо тук не утолява стъпките.
-----
Изсъхналите дни реди
Косача в снопа на дъгата-
откраднатите в мен цветя.
Без дъх.
И без въздишка вятър…
А аз (по минали следи)
плета вечерната ограда.
С коса от пролетни върби,
в които спал е вятъра…
диаболи
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110011803240
Свидетельство о публикации №110011803240
Рецензии
с коса от пролетни върби...
това е много красиво, вълшебство е...
приказна поезия, неземна.
Мария Магдалена Костадинова 30.01.2010 14:01 • Заявить о нарушении
това е много красиво, вълшебство е...
приказна поезия, неземна.
Мария Магдалена Костадинова 30.01.2010 14:01 • Заявить о нарушении