Необратимо

Рошаво стене небето.
Звездите нащърбено мигат.
Бясно препуска сърцето.
Глътките въздух не стигат.

Шепотът е преседнал.
Друмът е прашен. Без хора.
Викът гърлото стегнал.
Пресъхна чешмата на двора.

Сякаш е паднал дувара
върху старата схлупена къща.
Тъжна е тази забрава,
дето никой при нея не връща.

Някъде плаче поляна
за листата си тъмнозелени.
За оная гълчава засмяна
дето кипеше. В минало време.

Срутени тъмни обори.
Зее сиротно самотен геран.
В тихото никой не спори.
Олтарът на селото е обран.


Рецензии
Ани Вы напишите, как у Марии, небольшой перевод и нам будет более понятно, я понимаю, что стихотворение очень нежное, но увы

С теплом

Лидия Викторовна Гржибовская   06.02.2010 08:58     Заявить о нарушении
Не могу, не получится так как на болгарский...
Это не нежное стихотворение, а грустьное.
Спосибо Вам!

Ани Монева   06.02.2010 12:54   Заявить о нарушении
Стих для деревня, куда уже нет людей...

Ани Монева   06.02.2010 12:55   Заявить о нарушении
На это произведение написано 5 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.