В този ден
- навярно есен-
сянката облича зими.
Сричат коловози
песните.
А неделята изтича.
С виното.
Някъде
(от тъмното си станал)
камъкът у мен
проронва пясък -
мисъл за часовник
или спомен,
по един изгубен празник.
Вечерните думи
се излюпват.
В памет за стреха.
И в дъх на нива.
В хукнал след престилка
облак.
В късата следа
от зима.
Нейде
сянката на просяк
дреме . В ракла от следобед .
Сякаш част от пелерина,
закопчала твоето име.
Онемяла, с късни думи,
в мен залязва
светлината.
Празнично похърква вятър
от лицето на света ми.
И останал само в синьото.
Бедуин от мрак.
И минало.
Чакам капката си жажда.
В сън по твоята пустиня…
жажда
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110010402755
Свидетельство о публикации №110010402755
Рецензии