Марица
Помнишь ли ты Старый город?
Тебя обнимала Марица...
Давно это было...Я был еще молод...
И ты - молодая девица ...
Помнишь ли ты ту террасу
Прямо над спящей Марицей?
Звезды молчали, все было прекрасным..
Но ты обернулась, вдруг, птицей ...
Помнишь, как я в твои губы
Впился своими губами?
Волшебно, и вкусно, и грубо...
И пропасть у нас под ногами...
Помнишь ли путь моих рук
Трепетный, долгий и страстный?
Нежный и лёгкий, как пух
Истинной страстью прекрасный...
Помнишь, как наши тела,
Дрожали от страсти накала?
Всё! Мы сгорели дотла…
Вскрикнула ты...и упала …
Помнишь ли ты, как с утра ты ушла?
Мир так волшебно искрился…
Вслед тебе долго крестилась душа ...
А из глаз всё текла Марица ...
(оригинал)
Помниш ли, помниш Старият град
как тихо прегърна Марица?!
Беше отдавна...Бях още млад...
и ти беше млада девица...
Помниш ли, помниш онази тераса,
там, край брега на Марица?!
Звездите, безмълвни, ти бяха украса,
а ти бе превърната в птица...
Помниш ли, помниш моите устни
колко безбожно те пиха?!
Беше вълшебство...Бе много вкусно...
Цяла Вселена делихме...
Помниш ли, помниш на мойте ръце
разходката дълга и страстна?!
Бе много лека...Беше перце...
Отвътре искреше Прекрасното...
Помниш ли, помниш на моето тяло
прегръдката безпощадна?!
Беше изпълнена...Беше и цяла...
Кратко извика...и падна...
Помниш ли, помниш как сутринта
всеки отнесе искрица?!
Дълго след тебе крещеше душа...
А от очите-Марица...
Свидетельство о публикации №109122300801
Татэ Царёва 24.12.2009 01:55 Заявить о нарушении