Всяка есен след тебе
сбирам думи- листа.
В стъпки кал се превръщам.
И в бръшляна раста.
В мен с пътеката зимна
още птиците спят.
Още с твоите зеници
пазя песен. И цвят…
Всяка есен след тебе
губя твоя следа.
Като в пръстен живея.
Като в снимка със сняг…
А брегът е далече,
късен вятър довял.
(Овдовелите вечери
още бродят. След два…)
Как полека угасна…
в тази зимна мъгла.
Всяка есен след тебе
крия твоя сълза.
А брегът е далече…
имам път да вървя.
Бяло, бяло облече
паметта на снега…
писмо до мама
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109121803069
Свидетельство о публикации №109121803069
Рецензии
разплака ме...
прекрасна поезия...небесна.
с обич, Пламен.
Мария Магдалена Костадинова 31.12.2009 01:08 • Заявить о нарушении
прекрасна поезия...небесна.
с обич, Пламен.
Мария Магдалена Костадинова 31.12.2009 01:08 • Заявить о нарушении