(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча,
(но все ми повтаряй, че ме обичаш).
Пей ми с гласа на морските бризове,
като тях ме прегръщай
(с широко отворени длани)
и там ме води, където
и птиците даже не са били.
Унесена в сладост (като пчелица)
ще сбирам нектар
от прашеца на твоите чувства.
Сега сме звездици, а после под тях –
влюбени…
заедно…
два нежни стиха.
Там, където и птиците не са били
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109120602959
Свидетельство о публикации №109120602959
Рецензии