Синьо кадифе

Понякога
е теменужено във мен –
като нощ, когато вятър
в листата на брезичка шепне
и тихичко приглася му щурче.
Понякога
съм топло жълта като слънце
и червена -
сякаш макове сред жита са нацъфтели,
над които чучулига
в ведри небеса се рее.
Сега съм синя,
тъмно синя -
седефена и мека като кадифе.
Дали е отражение на звездното небе
или защото
виола пак проплаква в мене…


/2008 г./


Рецензии
Чудесное стихотворение.
Прочла внимательно несколько Ваших стихов. Я только недавно начала изучать болгарский язык, но радуюсь, что в Болгарии есть вдумчивые авторы.
С теплом весеннего Киева - В.П.

Вера Половинко   01.05.2013 23:29     Заявить о нарушении
Благодаря за вниманието! :)

Ласка Александрова   04.05.2013 09:07   Заявить о нарушении