Синьо кадифе
е теменужено във мен –
като нощ, когато вятър
в листата на брезичка шепне
и тихичко приглася му щурче.
Понякога
съм топло жълта като слънце
и червена -
сякаш макове сред жита са нацъфтели,
над които чучулига
в ведри небеса се рее.
Сега съм синя,
тъмно синя -
седефена и мека като кадифе.
Дали е отражение на звездното небе
или защото
виола пак проплаква в мене…
/2008 г./
Свидетельство о публикации №109113000322
Прочла внимательно несколько Ваших стихов. Я только недавно начала изучать болгарский язык, но радуюсь, что в Болгарии есть вдумчивые авторы.
С теплом весеннего Киева - В.П.
Вера Половинко 01.05.2013 23:29 Заявить о нарушении