Пропяха и в мене чужди петли.
А сърцето ти тука остана.
Старо, глупаво…нежно. Още боли.
Още с раните в утрото ставам.
Още билката сутрин по навик варя.
И (по навик) превързвам си дните.
Само в стъпки прохожда у мене сънят.
А пък пътя му води заникъде…
Тази сенчеста болка отляво вали
(като стара езическа песен).
В самотата на всички отминали дни.
Или в прашните улични кестени.
Ослепял съм…не помня.
Не познах онзи ден
песента на щуреца у мене.
Нито ярката, светла и топла луна.
Като копче от дреха вечерна…
Само раната днес ни разделя…Нали.
А сърцето ти билето чака.
В този кръгъл часовник- без посоки. И дни…
Някак още затискам мрака.
знахар
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109112703946
Свидетельство о публикации №109112703946
Рецензии