Гласовете си
бавно събирахме.
В листопада сребрист
на ноември
Тишината внезапно свършваше
с бреговете на твоята усмивка.
И събудени,
тука изстиваха
всички спомени от мастилото.
Или късните думи
в шепа
зад завоя, останал след зимата…
2
Самотата си тръгваше. С лятото.
Зад смокините. Кея. И залеза.
Гласовете ни бавно се спускаха
с мокри стъпки. В студения пясък.
А косите ти спряха в картината
цветовете на всички посоки.
Бяха тъмни и топло ухаещи.
Бяха някакво мое очакване…
3
Двойна вечер.
Реалност… и минало.
Ти си две измерения вплетени.
Или след вятър
прибрала тържествено
всички букви
от платното на слепия…
4
Гласовете ни бавно заглъхваха
край висящия мост на умората.
(А навън самотата прелиташе.)
От очите на нощните хора
дорисувах съня в твоето име...
или тихо си казахме ”сбогом”.
акварели
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109112406091
Свидетельство о публикации №109112406091
Рецензии