Дъвчат следобеда
старци в бастунчета.
Гълъби пърхат –
в трохи.
И по клончета.
Голи красавици
светят
в цигарите.
Влажни от погледи.
Токчета.
Токчета…
Гарата дреме
в сън по момичета.
Или във къс
от следобед.
Слънце и смях
от перона надничат.
Като
от детско
фото.
Цигани
с кестени
топлят в небето си
ято оклюмали врани.
Влакът пониква
сънливо
от изток.
С погледи
влакът се храни.
Като присъда
е точен
часовникът.
Кръгъл
от рамене
на раздели.
Няма те
в тези
разсърдени токчета.
И не наднича
зеленото…
Старчета
местят
с бастуните времето –
вятър от хълма ми
тича.
В погледи.
В подлези.
В стъпки… И стъпкано.
Моята любов
се изрича…
следобедна гара
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109112003668
Свидетельство о публикации №109112003668
Рецензии