Изтърколи се времето
до ръба на среднощните стъпки.
Там, в мънистата слюдена спря.
И се върна обратно. По тъмното…
Като сянка,изплувала в калните длани на пътя…
изтърколи се времето.
И потъна с листата. В съня ми…
Днес поискам ли с него
света преболял да прегърна.
В изветрял от любов трубадур
на безоблачни стихове…
Ще извикам в съня.
Ще извикам, мълчейки…осъмнал.
Твойте земни очи
в този есенен миг да се върнат.
Ще помоля със тях
аз отново, до края си писан.
Да разкажа за морския бряг
с побелялата риза на пристана.
В тези стъпки, по лятото слезли…до залеза,
колко обич е скрита.
От мъха. До сърцето на камъка.
.....
Не достигнах далеч.
А едва до последната къща.
На тавана и горе, посред прах
и следи от насъщния,
две - три думи заменяха
в слепия лъч на стената
избелялата снимка от тебе.
С тишината вечерна. След вятъра…
спомен за теб
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109111303780
Свидетельство о публикации №109111303780
Рецензии
след вятъра...
погалил душите и отминал нататък...
твоята прекрасна поезия...докосване до нещо мило, родно...
Мария Магдалена Костадинова 14.11.2009 19:26 • Заявить о нарушении
погалил душите и отминал нататък...
твоята прекрасна поезия...докосване до нещо мило, родно...
Мария Магдалена Костадинова 14.11.2009 19:26 • Заявить о нарушении