“Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
по вишните и птичите октави”
Иван Динков
Тези търговци на улични спомени.
В тази посърнало- сива страна…
Есенно- тихи…
след толкоз говорене.
Свиват в смълчаните стрехи
пера.
Тези жътвари
на утринна вяра…
Сякаш умират -
един по един.
Тръпно.
Попътно.
Унесени.
Слепи.
Изпепелили
и себе си.
В стих…
..................................
В кратката пауза
следва въздишка.
Не от предател.
От моя си дъх.
Може би вятър
(след детската книжка)
броди и в мене.
По горския мъх…
Тези търговци на улични памети.
В стъпки живеят.От толкоз лета…
Есени
с тихи квартални люляци
свиват в смълчаните думи
лица…
годишнина
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109110903139
Свидетельство о публикации №109110903139
Рецензии