Това ли е полета, мамо – последния
и там ли са скрити всички мечти?
Да помълчим и после да поседнеме.
Чуваш ли как в мен боли, боли...
Колко искам времето да преобърна,
да сменя посоката на всичките пътеки,
дете да съм и твоя смях да зърна,
прегръдката ти да усетя - такава лека.
Да се затичам някак си безгрижно,
както тичах в сънищата си от детството.
Всичко в тях до дъно ми е свидно,
но виждам как през пръстите изтекло е.
Ако можех завинаги да спра секундите,
които бавно сеят по лицето бръчици,
да оцветя небето, което е помръкнало,
и да запаля в него молещи свещици.
Не мога. Облаците с черно ме натискат.
За първи път безсилна съм и плача
и питам - толкова ли много ще поискам,
ако искам Бог да те остави на земята.
Свещици в небето
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109110508748
Свидетельство о публикации №109110508748
Рецензии
Не плачь, моя красавица,
не надо так печалиться,
промчатся дни ненастья
и улыбнётся счастье!
Владимир Александрович Янов 07.11.2009 09:04 • Заявить о нарушении
не надо так печалиться,
промчатся дни ненастья
и улыбнётся счастье!
Владимир Александрович Янов 07.11.2009 09:04 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.