Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи.
Смехът ми бе този – на другите,
плачът стана техния плач.
Загубих криле, криле пеперудени
и светлото сменях за здрач.
Не знаех, приличах на всичките,
живеех единствено в техния свят.
Чувах само гласа на вълчиците
и пеех песните с техния глас.
Когато замръкнах сред сенките,
и усетих студените им ръце,
си спомних, погледнах към себе си –
в суетата си нямах вече лице.
А някъде друга пътека е имало,
до нея – изграждан дълго подслон
и ти, който от чакане свил си се,
превърнал съня си по мене във стон.
Закъснях за съня ти
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109102900209
Свидетельство о публикации №109102900209
Рецензии
Ани! Очень интересное начало:" Вы хотели я стала богиней...", а дальше грустная история жизни.
Удачи, счастья и радости.
Ковалёв Александр Павлович 03.11.2009 18:31 • Заявить о нарушении
Удачи, счастья и радости.
Ковалёв Александр Павлович 03.11.2009 18:31 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.