…И когато поспре тишината
в моята празна неделна къща.
Сред стените с отминало време.
А денят с рязко щракване
свърши. И заключи остатъка думи.
В непотребния слънчев пясък
от брега запустял на чувствата…
И когато засипе вятърът
изтънелите диги на залеза.
С нощен мрак…отлежал.
И безпаметен.
И когато преде в самотата
своята зимна студена риза…
Аз за теб ще измоля от лятото
късче синьо, дъга…сянка близка.
…Този миг, в който крие сърцето ми
самотата на нощния пристан…
сън по лятото
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109102605540
Свидетельство о публикации №109102605540
Рецензии
прекрасна поезия...за теб ще измоля от лятото...
Мария Магдалена Костадинова 09.11.2009 23:30 • Заявить о нарушении
Мария Магдалена Костадинова 09.11.2009 23:30 • Заявить о нарушении