“За любовта отсъствието и смъртта
не са едно и също нещо.”
Мишел Деги
Навярно в някой ден ще се събудиш.
С олекнало сърце. Без път и гърбица.
И ще повярваш в немислимото.
До вечерната ти врата пристъпило.
Ще хвърлиш в него своята тъга.
В задрямалата сянка на листата
ще бъде близо лятната луна.
Лицето и в очите ти ще капе…
По камъчето в твоето сърце
една зелена вечер ще се спусне.
Наметката и вятъра ще спре.
И няма да те стряскат моите стъпки…
А после…сигурно ще завали.
Зад мокрото чело на мрака
ще се размият всички дни.
На твоето само очакване…
С дъждовно сини ходила
до тебе ще лежи мъглата.
Когато се събуди. В моя стих.
Олекналата ти душа. По вятъра…
навярно...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109102202547
Свидетельство о публикации №109102202547
Рецензии