Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви-
тежи във дамската ми чанта.
След мене просякът върви,
с очи преплували Атланта.
А в джоба ми проплакват пак
нестигнали за хляб монети.
Да му призная ли? И как?
Срамът от гърлото ми снети.
Срам
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109101901614
Свидетельство о публикации №109101901614
Рецензии