Изтича времето на тези дни…
Зад покривите, приютили късче лято.
От къщите потегля. С топъл дим.
В посоките на самотата ми…
Изтича… С мъртвата вода.
Камбаните отсреща удря.
Измазан в жълто е денят.
И съхне в своето си утре.
Сънуват думите лица.
И в нощната ми памет бягат.
Под мостовете на деня
(останала за вечер само)
придърпва сивата луна
изтеклите пространства…
сетивно за октомври
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109101805598
Свидетельство о публикации №109101805598
Рецензии