Самотно ми е - каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото,
и обещах със съботния влак
усмивката ми да подпре небетата,
провиснали от мъката и пак.
Денят изхлипа в нямото очакване,
затрупано от мътни часове.
А през нощта, премазана от влакове,
в съня си мама чух да ме зове.
Мътни часове
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109101803916
Свидетельство о публикации №109101803916
Рецензии
Эх,если бы еще и кто-то перевел!
Но вижу про любовь,про боль и что-то все же понимаю
и Вам всего хорошего желаю!
Искренне,Вячеслав
Вячеслав Артемов 18.10.2009 15:28 • Заявить о нарушении
Но вижу про любовь,про боль и что-то все же понимаю
и Вам всего хорошего желаю!
Искренне,Вячеслав
Вячеслав Артемов 18.10.2009 15:28 • Заявить о нарушении
Толкова съм щастлива, че в този руски сайт за литература
вече имам приятели - хора, които забелязват и дават
оценка на моята поезия!
С нетърпение очаквам нашите следващи творчески срещи, Вячеслав!
Мария Панайотова 20.10.2009 00:13 Заявить о нарушении
вече имам приятели - хора, които забелязват и дават
оценка на моята поезия!
С нетърпение очаквам нашите следващи творчески срещи, Вячеслав!
Мария Панайотова 20.10.2009 00:13 Заявить о нарушении