В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе.
Очи затварям, в тъмното го търся.
Къде се скри, не виждам силует!
Един човек отведе го след кръста...
А беше хубав татко ми, напет!
Танцуваше танго като магия,
в ръцете му източвах връх зелен.
Захласваха се в нас. Кои са тия?
- попитали за татко и за мен.
А мама горделиво се засмяла:
- Танцуват моят мъж и дъщеря!
Отдръпнали се всички,онемяли
да гледат нас... Днес в спомена горя.
И само във съня танго танцувам
с баща ми - синеок като небе.
Почакай сън, поне да го целуна,
преди смъртта му да го отведе!
Танго с баща ми
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109101700899
Свидетельство о публикации №109101700899
Рецензии