Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Издълбала ми е в очите
тъгата на самодива.
И сънища ми рисува -
шарени листопади,
вятър във тях върлува
и пълни душата ми
с бодливи кестени.
Че ги е накичила -
наниз от кехлибари –
по един да ги късам,
и да остана бяла.
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Нося я - Голгота -
до моя Кръстовден.
14.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
До моя Кръстовден
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109101708371
Свидетельство о публикации №109101708371
Рецензии