Вълшебно огледало

                Съблекли тъгата, очите
                се къпят в слънца-водопади.
                - Здравей! На момиче приличаш! -
                ухажва ме вятърът. Млада?

                Какво ти момиче? Смутено
                се търся в стъкло от витрина,
                навила на бързо вретено
                живота си наполовина.

                Развейпрах е този! - отсичам
                за вятъра, хукнал след мене.
                Мъжът, който с радост обичам,
                ме гледа с очи вдъхновени.

                Надигам се леко на пръсти,
                в море от любов се оглеждам.
                Божичко, да се прекръстя!
                На двайсетгодишна изглеждам!


Рецензии
Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
Прекрасно звучи!
И внимавай с вятъра!!!
Б.

Борис Калинов   22.10.2009 14:06     Заявить о нарушении
Вятърът е един от постоянните ми поетични персонажи.
Обичам природата и тя присъства почти при всяко мое стихотворение,
дори и само във формата на метафора.

Желая ти богато есенно творческо вдъхновение, Борис!

Мария Панайотова   22.10.2009 19:33   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.