Брулиха го много и различни ветрове
и много южни птици свиваха гнезда.
Пречистваха го топли дъждове,
а клоните му любеха небесна синева.
По корените газеха го безразлични,
а то забиваше ги още по-дълбоко.
Листата му тогава ставаха различни,
извисяваха се и стояха още по-високо.
Съвсем само, като оазис във пустиня,
като във клетка от желязна самота.
Миг преди от него всички да заминат,
изсмука всички сокове от таз земя.
Изправи се в зелено гордо и сиротно,
като петно в околната му сивота.
Листата си раздвижи във дълбокото,
развя се в пуснатата гробна тишина.
Разкъса обръча и заискря до хубост,
и клоните заплете в жарък ритуал.
Една граничеща със болка лудост
му подаряваше живот и сухата печал.
Познахте ли в дървото вий човека,
обичащ, но понесъл в себе си и жал,
нарамил на гърба съдбата си нелека
и заради вярата във корените оцелял.
Дървото
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109101407920
Свидетельство о публикации №109101407920
Рецензии
Заради вярата във корените жив човек,
като пее Лили :" От векове за векове
не може нищо да ние спре"
Благодаря Ви много - Владимир.
Владимир Александрович Янов 20.10.2009 20:51 • Заявить о нарушении
като пее Лили :" От векове за векове
не може нищо да ние спре"
Благодаря Ви много - Владимир.
Владимир Александрович Янов 20.10.2009 20:51 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.