Като сянка е тази завеса.
След прожектора капе. В метафори.
В прах от сцената.
В прах от лицата.
В кръгли мисли, поети без нафора.
На последния ред са актьорите.
(Ние - стари и смешни столове.)
В прах от сцената лепне умора.
Или в сън – до неделната гроздова…
2
Нейде с тихото лягат лозниците.
И светлеят в окото на дрозда.
Между зъбите скърцат личности.
Скрили в пазва ланшните гвоздеи.
Прах ти казвам…Попива ракията.
И гласа и затрива. По масите.
Покрай равния гланц на мастилото
всички доноси лягат. До втасване…
3
Пари въздухът. От оптимизъм.
Има дежурни. ( Как ръкопляскат…)
Скърца по нощния лист победителят.
И до утро търкаля душата…
Сто грама само –
до пълно окръгляне.
После поемам…без нафора.
Някъде в 3 с този дим от Горубляне
Всичко потъва. В метафори…
представление
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109101103155
Свидетельство о публикации №109101103155
Рецензии
с теб...сто грама само...
разплака ме...
Мария Магдалена Костадинова 11.10.2009 17:36 • Заявить о нарушении
разплака ме...
Мария Магдалена Костадинова 11.10.2009 17:36 • Заявить о нарушении