К. Донков, Блюз, с болгарского

Сомнения, восторг и страх –
судьбы простые развлеченья.
Тебя я век искал впотьмах.
И буду век любить в забвенье!

Стена чернеет за чертой
заката. Мрачен мир уснувший.
И нет исхода ночи той…
Ты разбуди меня в минувшем!

Землетрясение пока
таится. Ночь полна предчувствий.
Любимая, жизнь коротка…
Спеши, целуй меня в минувшем!

Взорвётся вечность и тогда
падёт наш ангел, содрогнувшись.
Ты стих мне, как свечу, подай…
Не жди: забудь меня в минувшем!


БЛУС

Съмнения, възторзи, страх – ¬
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...





___________
Публикации:
http:///old.lgz.ru/article/10598/