Вечер, когато нощта се прегърби
и небето увисне на жиците,
два облака мълчаливо си тръгват,
изваляли се вече в капчуците.
Тогава луната затваря очите си
с натежали мигли от плахи сълзи.
Чистият дъжд остава измислица.
по стъклата рисувал свойте следи.
Как ли тогава чувстват се птиците,
сгушени в уморените си крила,
с мисли разбъркани и неполитнали
там, където има бистра вода.
Вечер, когато блещукат неоните
и паважът говири с късните хора,
някъде там, в сърцето пробойните
се разтварят от дневна умора.
Тогава вибрира сама тишината
и изпраща звука си по вятъра.
Всяка улица има стоп за нататък.
Есен е само. Далече от лятото.
Едно нощно настроение
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109100603042
Свидетельство о публикации №109100603042
Рецензии
Вечер, осень...
Грусть теребя
тучки роняют
капли дождя,
смолкли птицы,
укрывшись где-то,
может им снится
ушедшее лето...
Лятото е далече,
само не трябва да тъгува вече.
С добра усмивка, Владимир
Владимир Александрович Янов 29.10.2009 20:47 • Заявить о нарушении
Грусть теребя
тучки роняют
капли дождя,
смолкли птицы,
укрывшись где-то,
может им снится
ушедшее лето...
Лятото е далече,
само не трябва да тъгува вече.
С добра усмивка, Владимир
Владимир Александрович Янов 29.10.2009 20:47 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.