"Мечтая си:
събуждам се една сутрин
и никъде не ме боли!"
Станка Пенчева, "Лошо настроение"
Потоп дори да е зад прага -
не ме боли, не ме засяга!
И най-най-малката пролука
залостих. Блъскат, викат, чукат.
И да се пукнат да крещят -
не ме вълнува този свят.
С мълчание ще ги надвия:
войни, зарази и стихии.
Като в библейския ковчег,
ще чакам следващия век.
Дори и Бог да ме забрави,
и без любов да ме остави,
да се превърна в бучка пръст...
Ще се изправя. В пълен ръст.
Ще се родя във друго време
и друго име ще си взема.
Но да умра, не ще дочакат...
А днес ме няма.
Днес съм мракът.
2002
Потоп да е!
© Copyright: Людмила Станева, 2009
Свидетельство о публикации №109100305525
Свидетельство о публикации №109100305525
Рецензии