Две стъпки ми трябват към теб, само две,
да прекрача прага, зад който е бялата зима
и едно вълшебство скрито в ръцете ти две
в което съм лъч светлина и твоя любима.
Две думи прошепнати трябват, само две,
да усети светът колко много с тебе ни има
и едно с разцъфнали макове тучно поле
в което съм вятър и ласка, и съм ранима.
Две очи да гледат ти трябват, само две,
да знаеш колко дълбоки стават зениците
и едно до твоето стихнало малко сърце,
в което ти да познаеш крилете на птиците.
Две мечти ни трябват на нас, само две,
да видим как дълго с любов се прегръщат
и едно синьо, с пухкави облаци звездно небе
в което луна съм и път, по които се връщаш.
Само две
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109093006294
Свидетельство о публикации №109093006294
Рецензии
две стъпки...две думи за обич...
две очи и две мечти ...толкова ли много искаме от съдбата...
прекрасен стих отново, мила Ани...един от най-хубавите...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 30.09.2009 23:30 • Заявить о нарушении
две очи и две мечти ...толкова ли много искаме от съдбата...
прекрасен стих отново, мила Ани...един от най-хубавите...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 30.09.2009 23:30 • Заявить о нарушении