Нощта е скъсан лист. Със бялото.
И падналите букви от минутите.
Зад топлината и – сънят
разражда късата река. На утрин.
Нощта е скъсаният лист.
От моето лице във тебе.
Очакване – да завали.
И този дъжд да е последен…
Да завали…да бъде нощ…
И всичко мое в теб да скрие.
(Едничка моята душа
не те погледна днес накриво).
Каква баналност…Заваля…
Пътеките избягаха. В две преки.
В чадърите. И в тази самота
набързо есента облече сенките…
Уж хвърлих скъсания лист.
А в някаква следа видях реката.
От дълго чакане…да завали.
И да осъмне плакал вятърът.
Уж казах – вече съм безкрил…
Днес няма в мен небе. И вярност.
А то – в очите ти дъждът
бе пръснал охрата. От лятото…
Не те сравних със нищо в този миг.
Съблечената нощ…и в тебе синьото.
С останалите есенни звезди
брегът бе коленичил. И безименен…
лист
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109092905569
Свидетельство о публикации №109092905569
Рецензии