Пак старата маса пресича антрето,
след нея диванът потегля смутен.
Не му е сефте да подпира кьошето,
да скърца артритно под моден десен.
Защо да се сърди? Дори му е драго,
че няма мишоци да храни на склад,
че може да служи. И нека да лягат,
да топлят гърба му - не ще му тежат.
Детето не слуша? Да скача детето,
до него да има и още едно.
"Правете деца!"- скърца той със сърцето.
"Дано доживея",- си дума. Дано.
2004
Диванът
© Copyright: Людмила Станева, 2009
Свидетельство о публикации №109092705080
Свидетельство о публикации №109092705080
Рецензии