...Някога, някъде
по пътя си
грешах, мамо -
до пределите на хоризонта
мечтите ме водеха,
а корените пак ме връщаха -
тук... у дома...
Сега си пепел,
а въгленче останало
у мен свети с твоя огън,
но аз признавам,грешах,мамо,
някога,някъде по пътя...
Сокове жизнени набъбват
на старата асма,
към кадифената роза,
от теб обичана най- много -
и багри играят като ласка
от целувката на слънцето -
в съкровени глъбини е сгушен
сладък спомен...
...От този двор по пътя тръгнах -
обичах, любих -силно, чисто...
Харесвам черупката си ,
мамо...
Някога, някъде
© Copyright: Дима Политова, 2009
Свидетельство о публикации №109092600111
Свидетельство о публикации №109092600111
Рецензии
много харесвам този твой стих...много...
прекрасна поезия...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 30.09.2009 17:37 • Заявить о нарушении
прекрасна поезия...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 30.09.2009 17:37 • Заявить о нарушении