на Катя Терзиева
Прегаряме: неспирно, неусетно,
но истински не вярваме в това.
Все още съблазнително суетни,
със светещи очи и сетива
изострени. Изтръпваме все още
от тайнички желания във нас
и с радост се потапяме във нощи
дори и в строги пости. Този грях
прощава ни го Господ, днес - прощава.
Не питаме, не мислим, докога.
Животът още песен заслужава,
щом влачи се подире ни мълва,
намигва огледалото във мрака
/надлъгваме го още сутринта!/,
щом работа на наште сили чака,
над себе си щом имаме властта
и спомени съня не задушават,
а на надежди сторват още път...
Защо ли писах всичко тук тогава
и при това - с умислен, умен вид?
Намачкай този стих или накъсай
и забрави! Забравих го и аз.
Със слънчев лъч просторът е изписан
в прозореца във този ден и час.
с.Баня, Карловско
Прегаряме
© Copyright: Людмила Станева, 2009
Свидетельство о публикации №109092307868
Свидетельство о публикации №109092307868
Рецензии