http://www.youtube.com/watch?v=52kBbsjhyd8&feature=related
Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро -
приседнала в тревата,
поезия небесна вдишвах.
Красиво е да те целунат устни,
втъкани в утринна роса.
А Бог показа ми, че има
без болка път, когато
докоснат е от Светлина.
Небесна поезия вдишах
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109092300555
Свидетельство о публикации №109092300555
Рецензии