прощаване с лятото

В няколко житейски стръка
търси зрънцето любов спасение.
Лятото прегаря с охра
кърпените облаци на времето.
И пътуват в нишките си утро
моите осъмнали пътеки.
Черква е светът – до залез
ще са богомолци дните в него.

После ще отвърже някой
всички вечери от прага.
Нощниците на ливадите
влюбени тела ще чакат.
А с един еленов поглед
топлите очи на мрака
ще потънат. Като рана.
В отлетялото ми лято…


Рецензии
бях тук...и дъхът ми замря...
Поезия си...

Мария Магдалена Костадинова   21.09.2009 12:14     Заявить о нарушении