Прогулка

Мы гуляли в лесу, важно осень смотря,
Разговором смеряя дорогу,
Моросило вверху сырость вниз принося,
Нам идущим над этим прологом.
Неспеша торопясь, слово время минут
Оставалось у нас за плечами,
И размеренный шаг, поглащающий суть,
Помогал нам связаться речами.
Опадающий лист уносил ветерок,
Сосен скрип раздавался печально,
И идущие мы, взявшись под локоток,
В эпилоге сошлись не случайно.
Обнимаю тебя, нежной тёплой судьбой,
Как осеннее бабие лето.
Предложение - лоск, просто станем мечтой,
Друг для друга душой человека.

(For you ЮЮ)

_________________________________________
перевод на болгарский, автором
http://stihi.ru/avtor/anita765

Разходка

И вървяхме, върхвяхме в гората,
сякаш търсихме есенни дни.
И ръмеше, и влажна водата,
търсеше пътя във наште очи.
Бързат, бързат минутите време,
страхуват се да останат зад нас.
Есенен път сме вече поели,
в стъпки ни свързва моя с твоя глас.
Вятърът брули отново листата,
скърцат тъжно иглите на бора
и сме вплели ръка във ръката,
шанс сме си дали навярно отново.
Аз те прегръщам, както съдбата
и заприличва на лято късната есен.
Сън е когато прелее душата
в нечия друга душа като песен.