улицата...
С гълъби, накацали комините.
С празнично изписани години.
По стрехи. И в сънените зидове.
В стъпки от босилек през дворовете
вечер се завръща месечината.
Гълъбите спират в нея времето.
И на глас потича виното…
Къса улица. С фамилно име.
С тишина в ръба на синьото.
Сляпа, вечерна. Без изход.
С дъх на роза и смокиня.
Тиха улица…От друго време.
В мен потекла. С есенната стая.
С утрини от златно и зелено
тялото ми в нея се повтаря.
Сякаш съм роден в начало.
И сънувам стъпките и минали.
Каменните зидове са памет.
В празнично изписани години…
Аз такава я запомних –
с бягащият калдъръм към пристана.
Заливът с отворената чаша
още в нея коленичи…
Свидетельство о публикации №109092002843
приятелю, неземен...учителю любим...прегръщам те.
Мария Магдалена Костадинова 20.09.2009 17:33 Заявить о нарушении