Бъди
разрежи като вихър всички тъми,
стой при мен, никога не изгаряй,
ти си ми нужен, когато много боли.
Не увяхвай, бъди ми Надежда,
от дълбокото поникни на очите
да станеш вятъра, който отвежда
там, където живеят само мечтите.
Не увяхвай, бъди онази Любов,
която е огън и въглен, и слънце,
и е смисъл, и порив, и вечния зов,
ново начало в покълнало зрънце.
Не увяхвай, Живот, така ще ме има.
Нека пулсът в мене дълго бушува.
Твоя съм, както може само любима.
Не увяхвай! Мигът с тебе си струва.
Свидетельство о публикации №109091703119
стих-нежност, болка мечта, копнеж и толкова много обич...
Ани...всеки твой последен стих...е един от най-хубавите ти стихове...
знаеш, прегръщам те с обич.
Мария Магдалена Костадинова 17.09.2009 15:55 Заявить о нарушении
стих е хубав,
мисля, че Ани също.
Владимир Александрович Янов 29.10.2009 20:56 Заявить о нарушении