С ощущением осени... Мария Магдалена Костадинова

Вольный перевод

Золото последних солнечных лучей –
Как прикосновенье ласковых речей.
Алый луч заката на слезах росы
По траве несмятой лалами блестит.

Путь зеленый в лето, что в моих очах,
Для тебя неведом, как моя печаль.
Бело-черным тоном облачаю мысль,
Чтоб с тобой душою – легкой тучкой ввысь!

Нам о нежной страсти шепчет невпопад,
Сам любви подвластный, лунный листопад…
Кроткою надеждой тонет в октябри
Тех желаний прежних тонкий колорит.

***

Жълтото
в последни
слънчеви лъчи
докосва
с топли чувства
кротко думите...
       
червеното
от болката
сълза след залеза
изтекъл
между стъпките
твоите и моите...
      
зеленото
пътека
на завръщане
останала от лятото
в очите ми
за тебe скрита...
    
и защо ли
в бяло... черно
си обличам мислите
щом тебе
в облак нежност
съм повила...
   
листопад
от тиха страст
рисува в нощите
за мен и теб
усещане
за влюбване...
   
потъналo
във есента
като очакване
утихнало
във багрите
на неналюбване...