Може би защото световете
изравняват своите години,
утрото е само възвишение,
удължило мрака в мен. И виното…
Съмва се над тази локва време,
пълна с незалезли хоризонти.
В есени от стара кинолента
младостта е сняг. И спомен…
Слушам с тялото на тишината –
някъде в гръбнака жив на пътя,
как от обедния вятър
се размива в сенки лятото.
О, не знам дали съм бил
в празничната стая на съня си.
Или там нощта е крила
само върволица чувства.
И кого ще продължи
тялото ми щом премине
сянката на този ден.
И престана да те имам.
----
Може би е сън света –
чак до дъното на сетивата
вдишвам пролетна мъгла
с мокрия безплътен вятър…
минори
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109091403063
Свидетельство о публикации №109091403063
Рецензии
всяко докосване до твоята поезия
е празник за душата...радвам ти се, от сърце.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2009 17:31 • Заявить о нарушении
е празник за душата...радвам ти се, от сърце.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2009 17:31 • Заявить о нарушении