В тази вечер, спрял за малко
времето, сипеят на болката
търкаля каменните късове
у мене. И подрънкват костите
на сенките…
Заливът по тъмно става мигла.
За око. Или прощална вечер.
Сипеят е заблудил и вятъра.
С късове от обич. Или вечност…
И започва да се разчленява –
в крайници и кожа.
В кръв. И звуци.
Болестта търкаля ешафода.
С кръгове от своята каруца.
“Виа долороза ет пердута”…
(С някой грешник в миналото гледам.)
Капе нощем. Или в чуждо утро.
Сянката ми. С тялото от тебе…
Зная че след три, когато
всичко в нас е вече разделено,
Идва лудостта – по гласни възли.
И хрипти в гръкляните и времето.
После изравнява свойта плътност.
В малки часове – от мен. До тебе.
Изтъняват каменните късове.
И заспива в скута и неделята…
морфин
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109091203001
Свидетельство о публикации №109091203001
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.