Сляпа е тази последна неделя…
А реката в мен бавно съблича
синята си лятна дреха.
Гъвкавите пръсти на върбата
я зашиват в падналите капки.
Върху паяжината на мрака.
Или във сандъче пясък.
Сляпа е…Светлите рани
сякаш прегарят очите.
С пътя от кал – в мен
невидим. Или направен от нищото.
Сляпа - прегръща дворове …
Празнично кръгли. Напуснати.
Като потънали в хората
дни, светлини. И чувства.
Паякът тича в Отвъдното.
После се връща. За дрехата.
В сянка, узряла по стръмното.
Нейде с реката . И месецът.
Мракът потърси брега ми.
Грохнал развърза минутите.
Бавно натъпка ръкави.
С минали в пясъка утрини.
Тихо загърна реката.
В шала от летните думи.
После отмина. Нататък.
В двете лица. Помежду ни…
диря
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109091202994
Свидетельство о публикации №109091202994
Рецензии
усещането след прочита е невероятно...
с възхищение, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 12.09.2009 17:38 • Заявить о нарушении
с възхищение, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 12.09.2009 17:38 • Заявить о нарушении