Не покидай меня, Любовь...
* * *
Не покидай меня, Любовь,
Я не могу с тобой расстаться
Не исчезай из светлых снов,
Позволь тобою причащаться.
Не покидай меня, Любовь.
Не предавай меня, Судьба,
С тобою мы неразделимы,
Я спотыкался иногда,
Но ты меня всегда хранила
Не предавай меня, Судьба.
Молю, останься Жизнь моя,
Должна замкнуться цепь преданий,
Не устоит моя борьба
Я на коленях покаянный
Молю, останься Жизнь моя,
Последний вздох, остынет кровь
Судьба забудется химерой,
Любовь ростком пробьётся вновь,
И я шепчу, кричать не смея:
Не покидай меня, Любовь...
ОБ ЭТИХ СТИХАХ: "Женщина в красном" http://www.proza.ru/2015/12/13/174
Свидетельство о публикации №109091006539
Не ме оставяй ти, Любов!
Не ме оставяй ти, Любов!
Не искам с теб да се разделям.
Да те сънувам искам в светла нощ.
Позволи със тебе да споделям.
Не ме оставяй ти, Любов!
Не ме предавй ти, Съдба!
Със тебе ний сме неразделни.
Грешал съм някога със тебе – да,
но винаги оставала си верна.
Не ме предавай ти, Съдба!
Остани при мен, Животе мой!
Ще те заключа като в крепост.
Дано да устоя във моята борба.
Заклевам се към теб във вярност.
Остани при мен, Животе мой!
Последната въздишка ще е кръв.
Съдбата ще се грижи за химерата.
Ще възкръсне любовта със порив нов.
Ще я шепна, да викам няма да посмея.
Не ме напускай никога, Любов!
Ани Монева 09.10.2009 19:51 Заявить о нарушении
точнее на наш русский древний
Vasnas 09.10.2009 23:49 Заявить о нарушении