Небето днес се спусна много синьо
и попадна в дъното на моите очи.
Как само то прилича на коприна,
поглеждаш го, смутен си и мълчиш.
Усмихвам се и всички покриви се смеят,
накичват се със слънчевите зайчета.
Прозорците учудени загадъчно немеят,
пердетата повдигат свойте крайчета.
Във този миг ненужно е да се говори,
достатъчно е да се слеят пръстите
и ще се отворят всичките простори,
ще вали и ще се пият жадно пръските.
Ще разбереш навярно ти веднъж
цената на направената малка крачка –
едно небе, погледнато с очи на мъж,
усмивката, изникнала от някаква закачка.
Така започва всеки слънчев миг,
нечакано, спонтанно сплита две ръце.
Ти само вдишай го, а после улови.
Успееш ли, люлей го в себе си като дете.
Улови мига
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109090406379
Свидетельство о публикации №109090406379
Рецензии
така започва всеки слънчев миг...
мила Ани...така красиво никога не се писала до сега...
и аз много, ама много ти се радвам...с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 07.09.2009 13:45 • Заявить о нарушении
мила Ани...така красиво никога не се писала до сега...
и аз много, ама много ти се радвам...с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 07.09.2009 13:45 • Заявить о нарушении