Пожелай ми късмет. И…земя. За накрая.
След морето. И нощните бури.
С бряг като този, от който сега
дните си с тебе напускам.
Пожелай ми сега ветрове. С имена
от забравени някога вечери.
С мирис на прясно сено. И коса,
по която лудяха ръцете ми…
Пожелай в мен обратния път. За насам.
От дъгата на дните преминали.
Аз съм пътник , нечакан във тебе.
И знам – този праг е брегът на мечтите ми…
Пожелай ми късмет…Сякаш двете страни
на сърцето в мен още са цели.
Знам, по пътя до другия бряг ще боли.
Ще се лутам в годините слепи.
Но какво пък…Потеглил веднъж. За натам.
Немечтан. Неразбран. Неразкаян.
Зад лицето си скрих сто луни самота.
А в гласа на щуреца останах…
Пожелай ми късмет…И земя. Ветрове.
С имена на разлюбени птици.
В този свят аз съм скитник от чуждо море.
А пък ти – моята нощна зорница.
Робинзон
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109090302166
Свидетельство о публикации №109090302166
Рецензии