Тази нощ сълзите с миглите се сплетоха.
Вратата хлопна, после отведнъж замлъкна.
От студ прозорците трепереха полекичка.
Чу дъжъдът. Заплака и се плисна вънка.
Пердетата попиха влагата на няколко тъги.
Дъхът на вятъра дори не ги премести.
Уморени в здрача от небето падаха звезди –
с изтекъл срок, щом нищо в тях не свети.
Нощта ядосано изля едно шише с мастило.
Отегчението взе го и разми със него пътя.
В очите се поспря, заоцветява ги във синьо,
разказваше, за други цветове било е късно.
Успя безцветието да поседне на терасата
и с пръст засочи дълго дъното на тишината.
Лампите навън докато шептяха и угаснаха,
заслушаха уплашено, как стъпва самотата.
Без цветове
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109083103507
Свидетельство о публикации №109083103507
Рецензии
рисуваш с най-красивите цветове на душата
потопени в сълзи...
това безцветие е родило такава поетична красота...
прекрасен стих, прегръщам те с обич.
Мария Магдалена Костадинова 03.09.2009 16:22 • Заявить о нарушении
потопени в сълзи...
това безцветие е родило такава поетична красота...
прекрасен стих, прегръщам те с обич.
Мария Магдалена Костадинова 03.09.2009 16:22 • Заявить о нарушении